В шпионката поглеждаш със съмнение.
Да посрещаш гости не изглеждаш готов.
Аз съм – най-красивото твое творение,
създадено само от звезди и любов.

Ти сам ме измисли, насън и наяве,
с косите ми дълго уж си игра,
и ето, тук, истинска, ти се явявам,
на разстояние една врата.

Отвори, посрещни ме, аз дойдох сама,
ето, твоя съм, не наужким, наистина.
По миглите ми нежно заспива вечерта,
аз съм тук. Зная, обичаш ме искрено.