Ти сам ме измисли
В шпионката поглеждаш със съмнение.
Да посрещаш гости не изглеждаш готов.
Аз съм – най-красивото твое творение,
създадено само от звезди и любов.
Ти сам ме измисли, насън и наяве,
с косите ми дълго уж си игра,
и ето, тук, истинска, ти се явявам,
на разстояние една врата.
Отвори, посрещни ме, аз дойдох сама,
ето, твоя съм, не наужким, наистина.
По миглите ми нежно заспива вечерта,
аз съм тук. Зная, обичаш ме искрено.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Все права защищены
