16.07.2013 г., 19:52  

Девет месеца

1K 0 6

Когато си спомниш за нещо красиво,

ти се отразяваш като светлина.

Ако преди си гледал, сега виждаш.

Вкусваш. Изпитваш наслада.

Преминаваш през себе си.

Ти вече си друг –

запомнил си светлината.

И там в дълбините на сърцето си

запазваш докоснатото – спасил се

от невъзможното.

Възможно е.

 

Когато си спомниш за нещо красиво,

ти самият се случваш.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ава Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Написах го за всички, като теб, Кръстина, които усещат Светлината със сетивата си и я следват всеки миг! И ти бъди, мила приятелко, чета те също с удоволствие
  • "Във всичко хубаво, което ти се случва,
    се отразяваш като Светлина."
    .........................................................
    Оригинална и красива метафора!
    Прекрасен стих с мъдро и актуално послание!
    Поздрави, Ава, много ми хареса стиха ти!
  • Радвам се, че ви е докоснало
  • Изразила си състояние,което трудно се описва с думи!Браво!
  • Аплодисменти!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...