Когато си спомниш за нещо красиво,
ти се отразяваш като светлина.
Ако преди си гледал, сега виждаш.
Вкусваш. Изпитваш наслада.
Преминаваш през себе си.
Ти вече си друг –
запомнил си светлината.
И там в дълбините на сърцето си
запазваш докоснатото – спасил се
от невъзможното.
Възможно е.
Когато си спомниш за нещо красиво,
ти самият се случваш.
© Ава Всички права запазени