16.07.2013 г., 19:52  

Девет месеца

1K 0 6

Когато си спомниш за нещо красиво,

ти се отразяваш като светлина.

Ако преди си гледал, сега виждаш.

Вкусваш. Изпитваш наслада.

Преминаваш през себе си.

Ти вече си друг –

запомнил си светлината.

И там в дълбините на сърцето си

запазваш докоснатото – спасил се

от невъзможното.

Възможно е.

 

Когато си спомниш за нещо красиво,

ти самият се случваш.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ава Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Написах го за всички, като теб, Кръстина, които усещат Светлината със сетивата си и я следват всеки миг! И ти бъди, мила приятелко, чета те също с удоволствие
  • "Във всичко хубаво, което ти се случва,
    се отразяваш като Светлина."
    .........................................................
    Оригинална и красива метафора!
    Прекрасен стих с мъдро и актуално послание!
    Поздрави, Ава, много ми хареса стиха ти!
  • Радвам се, че ви е докоснало
  • Изразила си състояние,което трудно се описва с думи!Браво!
  • Аплодисменти!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...