Ти се усмихна...
Ти се усмихна...
Последни капки
от дъжда
ме милват...
като за последно...
по мокри пътеки
от нежност
някой
в мислите ми
плахо влиза
и в шепа
дъждовно обичане
тъгата отмива...
а нечия тиха вина
по река
от милост
бързо потича,
търсеща прошка
в небесната
цветна дъга...
и... всичко това...
само защото
там... във дъжда,
ти влюбено
пак се усмихна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Костадинова Всички права запазени
