Когато нощем легна си в леглото,
в пролетната хладна нощ, дъждът ми тропа по стъклото,
иска той да му отворя,
но не желая, сега аз с Луната си говоря.

На нея разказвам аз за теб,
за непознатия с красивите очи.
За едно момче като теб,
момчето на моите мечти.

Ти ще бъдеш светлината, дълго чакана във мрака.
Ти ще бъдеш и вълната, дълго гонена от мен.
Ти ще бъдеш и сълзата, дълго крита в страх.
Ти ще бъдеш капката дъждовна, от която бягам.

Ти ще бъдеш нежен полъх,
ти ще бъдеш страх.
Ти ще бъдеш истинският смях,
ти ще бъдеш най-големият ми грях.

Може ти да бъдеш зрънце в света голям,
но за мен, за мен ще бъдеш моят сбъднат блян.
Може да си просто капка в океана с хора,
но ще те намеря и ще бъдем един на друг опора.

Ще крадеш усмивката ми, без да знам,
ще се криеш, ще те търся тук и там.
Ще ме караш да плача, но и да обичам,
ще ме караш да те мразя, и тихо вечер името ти да изричам.

В топла нощ ще те усетя, ще дойдеш ти при мен,
ах, как копнея да дойде този ден.
В очите ти аз да погледна и всичко да се озари,
погледни ме ти и сърцето си ми подари.

Аз своето на тебе дадох, ще пазя твоето с ръце,
нали тялото е само храм на човешкото сърце.
Ще те пазя като дълго крита тайна,
ще бъдеш моето лято и моята есен безкрайна.

Сълзите ми листа ще бъдат,
ще капят понякога нежно по моето детско лице.
Усмивките откраднати ще бъдат,
събирай ги в своето сърце.

Защото всяко нещо има своя край,
някой ден ще си отида от света.

Помни, моля те, знай,
обичах те в живота, ще те обичам и в смъртта.

Моят кораб на твоето пристанище ще спре,
ще бъде най-прекрасното пристанище в цялото море.
В твоята прегръдка ще бъде топло и красиво,
ти ще правиш сърцето ми щастливо.

Ти ще дойдеш някой ден, аз зная.
Как искам да се появиш накрая.
Онзи дълго чакан зов.
Онази, голямата Любов...