Когато нощем легна си в леглото,
в пролетната хладна нощ, дъждът ми тропа по стъклото,
иска той да му отворя,
но не желая, сега аз с Луната си говоря.
На нея разказвам аз за теб,
за непознатия с красивите очи.
За едно момче като теб,
момчето на моите мечти.
Ти ще бъдеш светлината, дълго чакана във мрака.
Ти ще бъдеш и вълната, дълго гонена от мен.
Ти ще бъдеш и сълзата, дълго крита в страх.
Ти ще бъдеш капката дъждовна, от която бягам. ...