Ти ще се върнеш навярно...
Ти ще се върнеш навярно,
но ще бъде късно-
парченца от изстраданата нежност,
току-така да залепиш,
и да не личи!
Ти върна се,
но попита ли,
дали в мен остана
нещо за теб,
освен болка пареща,
нестихваща....
Недей протяга ръце,
с тях ще можеш ли
любовта да възродиш-
по-силна и истинска от преди?
Ти пак ще си тръгнеш,
аз зная,ще стане така,
но дали за тебе ще плача,
или ще прегърна сина си щастлива,
че тебе вече те няма,
и че няма повече
него ти да нараняваш!!!
30.09.2006
но ще бъде късно-
парченца от изстраданата нежност,
току-така да залепиш,
и да не личи!
Ти върна се,
но попита ли,
дали в мен остана
нещо за теб,
освен болка пареща,
нестихваща....
Недей протяга ръце,
с тях ще можеш ли
любовта да възродиш-
по-силна и истинска от преди?
Ти пак ще си тръгнеш,
аз зная,ще стане така,
но дали за тебе ще плача,
или ще прегърна сина си щастлива,
че тебе вече те няма,
и че няма повече
него ти да нараняваш!!!
30.09.2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени
6 за стиха!
