Ти си прекрасна мила,
очите ти са прости истини,
ръцете ти са нежни и грациозни,
изваяна си от изкусен майстор!
И твоето утро е различно,
и въздухът ти, който дишаш,
е друг, защото те е докосвал.
Ти си прекрасна мила!
Защото идваш от невидимото,
прозираш през сърцето - важното,
което нежно стопляш.
Цял ден да те описвам,
не съм съсипал време, но познах те,
от книгата наречена Живот си!
И аз те любя, и те пазя – от себе си,
от тебе си не зная как,
да! искам го, но не го мога!
– Това е дял,
това е кръст – това е огън!
© Аспарух Любенов Всички права запазени