16.03.2024 г., 13:01

Ти си...

742 1 3

Ти не следваш сърцата на другите.

Ти си себе си... и сам се създаваш.

Ти си цялото Божие чудо!

И си тук да растеш, не да страдаш.

 

Ти си онзи боец сред безброя,

обходил грешките по дългия път.

Ти си болката, приета чрез воля,

стигнал сам самотния връх.

 

Ти си раните с белези скрити,

обрисували трайно душата ти.

Ти си мълчание, сравнено с орлите,

сбрало истини в дворци на тъгата.

 

Ти си стъпките с плитката диря

след провал, след победа, печал...

Ти си всеки под слънце и в миля,

човечество в себе си сбрал.

 

Ти си тук, да бъдеш Човек!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...