16 mar 2024, 13:01

Ти си...

  Poesía
746 1 3

Ти не следваш сърцата на другите.

Ти си себе си... и сам се създаваш.

Ти си цялото Божие чудо!

И си тук да растеш, не да страдаш.

 

Ти си онзи боец сред безброя,

обходил грешките по дългия път.

Ти си болката, приета чрез воля,

стигнал сам самотния връх.

 

Ти си раните с белези скрити,

обрисували трайно душата ти.

Ти си мълчание, сравнено с орлите,

сбрало истини в дворци на тъгата.

 

Ти си стъпките с плитката диря

след провал, след победа, печал...

Ти си всеки под слънце и в миля,

човечество в себе си сбрал.

 

Ти си тук, да бъдеш Човек!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...