Ти не следваш сърцата на другите.
Ти си себе си... и сам се създаваш.
Ти си цялото Божие чудо!
И си тук да растеш, не да страдаш.
Ти си онзи боец сред безброя,
обходил грешките по дългия път.
Ти си болката, приета чрез воля,
стигнал сам самотния връх.
Ти си раните с белези скрити,
обрисували трайно душата ти.
Ти си мълчание, сравнено с орлите,
сбрало истини в дворци на тъгата.
Ти си стъпките с плитката диря
след провал, след победа, печал...
Ти си всеки под слънце и в миля,
човечество в себе си сбрал.
Ти си тук, да бъдеш Човек!
© Валя Сотирова Все права защищены