Индиана (Криси)
216 7914
28.12.2012 г., 22:24 ч.

Ти си 

  Поезия
993 0 3

 

Ти си тука, Любов. Хапвам с тебе.

Ти стоиш тук на стола, мълчиш.

И предъвкваме старото време.

Някак късно е да отлетиш.

 

А за тебе е тясно тук, зная…

обетована в моя сух свят.

Ти обичаш небето, безкрая…

с мен си просяшки хвърлен комат…

 

Но стоиш тук все още. Не питаш

колко много ще струва това.

Ти си в вените. Звездния ритъм.

Глътка въздух, вода, океан!…

 

2009

© Криси Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми, Криси!
  • "И предъвкваме старото време.
    Някак късно е да отлетиш."
    .....

    "Ти обичаш небето, безкрая…
    с мен си просяшки хвърлен комат…"

    Силно притегляне!
  • Поздрави за хубавия стих ,Криси! И да не си тръгва!
Предложения
: ??:??