ТИ СИ ЖЕНАТА
НА МОЕТО ПОРАСЛО МОМИЧЕ
Днеска се жени моето малко момиче.
Облякло най-чистата, бяла премяна,
невинно като бяло горско кокиче,
весело като бяла теменуга засмяна.
Тръгва си моята малка принцеса,
без принц, без слуги, без каляска,
но е красива, щастлива и весела
и фойерверки в очите й бляскат.
До нея днес крачи порасло момчето,
с което заедно в локвите скачаха.
Малкият рицар все така с обич я гледа -
рицарят, който от злите я бранеше.
Тръгвай по пътя си, мое момиче!
Нека назад да останат завинаги
онези стръмни пътеки, трънливи,
по които с теб вървяхме мъчително.
Нека зад теб да останат нощите наши,
в които детска ръчичка ми даваше сили.
Зад теб да останат горчивите чаши,
от които с теб не една сме изпили.
Вече порасна моето малко момиче,
утре и то ще си има принцеса красива,
изпод крилото излита моето птиче,
оставам сама, но до сълзи щастлива.
Тръгвай по пътя си, мое порасло момиче!
Вече назад не поглеждай, не спирай!
Обичай завинаги своя пораснал рицар
и помни: ти си ЖЕНАТА - и слаба, и силна!
02 септември 2007 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даша Всички права запазени
