Sep 3, 2007, 12:48 PM

ТИ СИ ЖЕНАТА

  Poetry
965 0 17

НА МОЕТО ПОРАСЛО МОМИЧЕ

                                             
Днеска се жени моето малко момиче.
Облякло най-чистата, бяла премяна,
невинно като бяло горско кокиче,
весело като бяла теменуга засмяна.

Тръгва си моята малка принцеса,
без принц, без слуги, без каляска,
но е красива, щастлива и весела
и фойерверки в очите й бляскат.

До нея днес крачи порасло момчето,
с което заедно в локвите скачаха.
Малкият рицар все така с обич я гледа -
рицарят, който от злите я бранеше.

Тръгвай по пътя си, мое момиче!
Нека назад да останат завинаги
онези стръмни пътеки, трънливи,
по които с теб вървяхме мъчително.

Нека зад теб да останат нощите наши,
в които детска ръчичка ми даваше сили.
Зад теб да останат горчивите чаши,
от които с теб не една сме изпили.

Вече порасна моето малко момиче,
утре и то ще си има принцеса красива,
изпод крилото излита моето птиче,
оставам сама, но до сълзи щастлива.

Тръгвай по пътя си, мое порасло момиче!
Вече назад не поглеждай, не спирай!
Обичай завинаги своя пораснал рицар
и помни: ти си ЖЕНАТА - и слаба, и силна!

                                     02 септември 2007 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даша All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря на всички за милите думи и за пожеланията.
    Прегръщам ви всички.
  • Желая й много обич и щастие!!!

  • Тръгвай по пътя си, мое порасло момиче!
    Вече назад не поглеждай, не спирай!
    Обичай завинаги своя пораснал рицар
    и помни: ти си ЖЕНАТА - и слаба, и силна!

    благодаря за почерпката, даша.
    с пълна чаша
    пожелавам късмет
    на твоето момиче.

    с обич*
    Поли
  • Поздравления, Даша!!!
  • Невероятно,миличка!
    Поздрав и прегръдка!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...