Ти си любовта
Не си със злато цялата покрита,
не ти строят блестяща пирамида,
градини нямаш на Шамурамад
и нямаш храм като на Афродита.
Не струва нищо златният карат,
че ти безценна си на този свят.
На Вавилон висящите цветя
увяхнаха, а жив е твоят цвят.
Пирамида не е вечността,
вечното живее с младостта.
Молитви Афродита днес не чува,
защото всъщност ти си любовта.
И за това душата теб жадува,
и вълшебно с тебе блаженствува.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
