Не си със злато цялата покрита,
не ти строят блестяща пирамида,
градини нямаш на Шамурамад
и нямаш храм като на Афродита.
Не струва нищо златният карат,
че ти безценна си на този свят.
На Вавилон висящите цветя
увяхнаха, а жив е твоят цвят.
Пирамида не е вечността,
вечното живее с младостта.
Молитви Афродита днес не чува,
защото всъщност ти си любовта.
И за това душата теб жадува,
и вълшебно с тебе блаженствува.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
