Не си със злато цялата покрита,
не ти строят блестяща пирамида,
градини нямаш на Шамурамад
и нямаш храм като на Афродита.
Не струва нищо златният карат,
че ти безценна си на този свят.
На Вавилон висящите цветя
увяхнаха, а жив е твоят цвят.
Пирамида не е вечността,
вечното живее с младостта.
Молитви Афродита днес не чува,
защото всъщност ти си любовта.
И за това душата теб жадува,
и вълшебно с тебе блаженствува.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
