15.01.2021 г., 0:14

Ти си любовта за мен...

1.4K 1 0


Ти си любовта за мен...

 

Ти предричаш тишините ми
единствено със сърцето си.
И рисуваш желанията, копнежите ми
със светлината на слънцето.
Ти ми даваш силите да продължа,
тогава когато сърцето ми изплъзва се.
В душата ми приюти се ти,
раните ми една по една изцеряваш.
Всъщност днес само ти си въздуха 
и вдишвам те и издишвам те навсякъде.
Ти си слънцето, което от мрака
ме отдалечава и от него със щит ме пази.
Ти си улицата по която обичам
да вървя и да вървя…
И научи ме, че само с любов 
мога да вървя и да обичам.
Хиляди причини да се влюбя,
живота ми ти си, не мога да те забравя.
Аз те обичам и живеел винаги
тук в моята безкрайна мелодия.
И хиляди години бих те чакала
само за да мога днес да те обичам.
Ти си моето сърце и душа.
Ти си любовта, която ме разбира.
Любовта, с която посрещам всеки изгрев.
Любовта, с която изпращам всеки залез.
Любовта, която ме прегърна в онзи момент
без да се замисля за нищо.
Ти си любовта за мен!
И не мога да спра да те обичам!
Срещам те във всяко кътче на душата си!
Ти си любовта в мен!
И родена съм, за да те обичам!
Малко по малко ми показваш 
какво е човек да бъде щастлив…
Ти си любовта за мен и те обичам!


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...