Ти предричаш тишините ми
единствено със сърцето си.
И рисуваш желанията, копнежите ми
със светлината на слънцето.
Ти ми даваш силите да продължа,
тогава когато сърцето ми изплъзва се.
В душата ми приюти се ти,
раните ми една по една изцеряваш.
Всъщност днес само ти си въздуха
и вдишвам те и издишвам те навсякъде.
Ти си слънцето, което от мрака
ме отдалечава и от него със щит ме пази.
Ти си улицата по която обичам
да вървя и да вървя…
И научи ме, че само с любов
мога да вървя и да обичам.
Хиляди причини да се влюбя,
живота ми ти си, не мога да те забравя.
Аз те обичам и живеел винаги
тук в моята безкрайна мелодия.
И хиляди години бих те чакала
само за да мога днес да те обичам.
Ти си моето сърце и душа.
Ти си любовта, която ме разбира.
Любовта, с която посрещам всеки изгрев.
Любовта, с която изпращам всеки залез.
Любовта, която ме прегърна в онзи момент
без да се замисля за нищо.
Ти си любовта за мен!
И не мога да спра да те обичам!
Срещам те във всяко кътче на душата си!
Ти си любовта в мен!
И родена съм, за да те обичам!
Малко по малко ми показваш
какво е човек да бъде щастлив…
Ти си любовта за мен и те обичам!
© Лили Вълчева Всички права запазени