15.01.2021 г., 0:14

Ти си любовта за мен...

1.4K 1 0


Ти си любовта за мен...

 

Ти предричаш тишините ми
единствено със сърцето си.
И рисуваш желанията, копнежите ми
със светлината на слънцето.
Ти ми даваш силите да продължа,
тогава когато сърцето ми изплъзва се.
В душата ми приюти се ти,
раните ми една по една изцеряваш.
Всъщност днес само ти си въздуха 
и вдишвам те и издишвам те навсякъде.
Ти си слънцето, което от мрака
ме отдалечава и от него със щит ме пази.
Ти си улицата по която обичам
да вървя и да вървя…
И научи ме, че само с любов 
мога да вървя и да обичам.
Хиляди причини да се влюбя,
живота ми ти си, не мога да те забравя.
Аз те обичам и живеел винаги
тук в моята безкрайна мелодия.
И хиляди години бих те чакала
само за да мога днес да те обичам.
Ти си моето сърце и душа.
Ти си любовта, която ме разбира.
Любовта, с която посрещам всеки изгрев.
Любовта, с която изпращам всеки залез.
Любовта, която ме прегърна в онзи момент
без да се замисля за нищо.
Ти си любовта за мен!
И не мога да спра да те обичам!
Срещам те във всяко кътче на душата си!
Ти си любовта в мен!
И родена съм, за да те обичам!
Малко по малко ми показваш 
какво е човек да бъде щастлив…
Ти си любовта за мен и те обичам!


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...