Ти си ми любим
Сънувал ли си нощите красиви
с коси от черен тайнствен мрак?
Целувал ли си устни мълчаливи,
обичал си пак и пак?
Докосвал ли си с погледа душата,
която иска само теб?
Ревнувал ли си после в тишината
усмивката превърната във лед?
Не мога да ти подаря такава
любов от нощна тъмнина.
Очите ми са като небесата,
а аз съм светлата зора.
Косата ми е слънчева, златиста,
и погледът ми ведросин,
смехът ми сипе се като мъниста,
защото ти си ми любим.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Всички права запазени