Ти си ми любим
Ти си ми любим
Сънувал ли си нощите красиви
с коси от черен тайнствен мрак?
Целувал ли си устни мълчаливи,
обичал си пак и пак?
Докосвал ли си с погледа душата,
която иска само теб?
Ревнувал ли си после в тишината
усмивката превърната във лед?
Не мога да ти подаря такава
любов от нощна тъмнина.
Очите ми са като небесата,
а аз съм светлата зора.
Косата ми е слънчева, златиста,
и погледът ми ведросин,
смехът ми сипе се като мъниста,
защото ти си ми любим.
Мария Мустакерска
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Mustakerska Всички права запазени
