14.09.2013 г., 17:07

Ти си моята вода

854 0 0

Бузата ти хладна като есенния лист -
припомня ми, че мога да обичам
под небосвода ни, не толкова лъчист
две птици с песен си се вричат.

Тази нежност някога жадувана
като сезон при мене, сигурно, се връща
и сякаш никога целувана
от мен, ти, като татко ме прегръщаш.

Неотдавна моята душа завой направи,
но ето пак обърна се към теб,
навярно за пореден път да те прослави
колко много всъщност ти обичаш мен.

При теб оставам, ако ще да падне
къс от сърцето ми с размери на скала,
не може никоя да ме открадне
от теб, да скъса връзката с дома...!

В ръцете кръв отдавна не тече,
а само в злато, бисерна вода,
откакто пак превърнах се в момче,
но бил съм влюбен винаги в жена...!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маломир Стръков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...