14.09.2013 г., 17:07

Ти си моята вода

855 0 0

Бузата ти хладна като есенния лист -
припомня ми, че мога да обичам
под небосвода ни, не толкова лъчист
две птици с песен си се вричат.

Тази нежност някога жадувана
като сезон при мене, сигурно, се връща
и сякаш никога целувана
от мен, ти, като татко ме прегръщаш.

Неотдавна моята душа завой направи,
но ето пак обърна се към теб,
навярно за пореден път да те прослави
колко много всъщност ти обичаш мен.

При теб оставам, ако ще да падне
къс от сърцето ми с размери на скала,
не може никоя да ме открадне
от теб, да скъса връзката с дома...!

В ръцете кръв отдавна не тече,
а само в злато, бисерна вода,
откакто пак превърнах се в момче,
но бил съм влюбен винаги в жена...!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маломир Стръков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...