Бузата ти хладна като есенния лист -
припомня ми, че мога да обичам
под небосвода ни, не толкова лъчист
две птици с песен си се вричат.
Тази нежност някога жадувана
като сезон при мене, сигурно, се връща
и сякаш никога целувана
от мен, ти, като татко ме прегръщаш.
Неотдавна моята душа завой направи,
но ето пак обърна се към теб,
навярно за пореден път да те прослави
колко много всъщност ти обичаш мен. ...