Ти си пролетта!... (акростих)
Ти си южен повей като ласка
и си синьото небе над мен,
светъл лъч със феерични краски
и усмивка в облачния ден;
птича песен в цъфналите клони,
ромон на бъбривата река,
оня полъх, зимата що гони,
люлякът, ухаещ край плета;
еделвайс красив във планината,
ти разлистваш в мене любовта,
ти си палавият нощен вятър,
арфа нежна...Ти си пролетта!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
...
