Ти си тръгна...
Ти си тръгна, мислех завинаги,
и остави след себе си болката,
неизказани думи на времето,
незавършени куп намерения!
Ти си тръгна, мислех завинаги,
но остана, което ни свързваше,
то навярно спираше времето
и не даваше мир на сърцето ми!
Ти си тръгна, мислех завинаги,
и присъдата бе: Самота!
Безброй нощи сънят си отиваше,
аз се молех за дума една!
Ти си тръгна, мислех завинаги,
спомени идват на гости сега -
две очи се гледаха влюбени,
две сърца, затуптяха в едно!
Ти си тръгна, мислех завинаги,
и открадна частица от мен,
не очаквах, но магията случи се:
- Аз се върнах, мисля завинаги!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Всички права запазени
