Mar 23, 2008, 10:10 PM

Ти си тръгна...

  Poetry » Love
1.3K 1 7
 

Ти си тръгна, мислех завинаги,

и остави след себе си болката,

неизказани думи на времето,

незавършени куп намерения!

 

Ти си тръгна, мислех завинаги,

но остана, което ни свързваше,

то навярно спираше времето

и не даваше мир на сърцето ми!

 

Ти си тръгна, мислех завинаги,

и присъдата бе: Самота!

Безброй нощи сънят си отиваше,

аз се молех за дума една!

 

Ти си тръгна, мислех завинаги,

спомени идват на гости сега -

две очи се гледаха влюбени,

две сърца, затуптяха в едно!

 

Ти си тръгна, мислех завинаги,

и открадна частица от мен,

не очаквах, но магията случи се:

- Аз се върнах, мисля завинаги!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да Вив, така е, важен е пътя, но по-важен е резултата.

    п.п.Бях забравила че си и тук.
  • Поздрав и от мен!
    Въздействащ стих!
    Дано любовта е за винаги!
  • Много ми хареса стиха ти, Иванка.
    Особено финала.
    Поздравления.
  • Благодаря ви! Все пак всичкое добре, когато свърва добре. Нали Етчи?
  • Леко тъжно, но оптимистично и хубаво.
    Обичащо и красиво, като полет на две свързани души.

    Поздрав и усмивка.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...