Ти си тръгна
Толкова красива в моите очи
беше ти във онзи ден,
как се сбъдваха мечти,
мечтите на самия мен.
Как обичах те безумно аз,
моя малка звездице.
Тогава още вярвах в нас
и те желаех, светла кралице.
Топях се по твоите сини очи,
целувах те с трепереща уста.
В сърцето ми припламваха искри,
копнееше за теб моята душа.
Но мрак се спусна над града,
пусна корени във твоето сърце.
И как така отлетя любовта,
любповта ти към едно момче.
Искам сам да се скитам
сред пустите поля на тъгата
и счупени мечти с крака да ритам,
проклинайки до болка самотата.
Не разбрах, защо така се случи,
къде изчезна верността?!
Защо в сърцето ме улучи,
за да не позная вече любовта?
Скитах се без цел и посока,
търсех искрица любов във нощта.
И не бях се отърсил от шока,
когато я срещнах Смъртта!
Nick Dracula
© Антон Городецки Всички права запазени