Dec 27, 2007, 1:39 AM

Tи си тръгна

  Poetry » Love
1K 0 4

Ти си тръгна


Толкова красива в моите очи

беше ти във онзи ден,

как се сбъдваха мечти,

мечтите на самия мен.


 

Как обичах те безумно аз,

моя малка звездице.

Тогава още вярвах в нас

и те желаех, светла кралице.


 

Топях се по твоите сини очи,

целувах те с трепереща уста.

В сърцето ми припламваха искри,

копнееше за теб моята душа.


 

Но мрак се спусна над града,

пусна корени във твоето сърце.

И как така отлетя любовта,

любповта ти към едно момче.


 

Искам сам да се скитам

сред пустите поля на тъгата

и счупени мечти с крака да ритам,

проклинайки до болка самотата.


 

Не разбрах, защо така се случи,

къде изчезна верността?!

Защо в сърцето ме улучи,

за да не позная вече любовта?


 

Скитах се без цел и посока,

търсех искрица любов във нощта.

И не бях се отърсил от шока,

                    когато я срещнах Смъртта!  
    Nick Dracula

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антон Городецки All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...