18.11.2017 г., 10:12 ч.

Ти, Страх мой от Тишина 

  Поезия » Друга
512 7 15

Ти, Страх мой от Тишината

(без Сърце и Душа)

 

Не ме пали –

без туй танцувам по ръба на барута…

Чуй, чуй как пука и трещи –

Сърце, Душа – днес гинат на редута..

От вишката гледам –  отде ще изпищи,

но ти, ти ще я сетиш, нали? – по войнишката!

 

Ако падне Тишината  ми я напиши

(от Тихото се оглушава  миг преди

да тресне)  а сетне Слепотата бяла

в спечен коловоз към телата им скрибуца…

 

и прилеп също – след ехото ѝ полетяла,

в барутна мъгла, от буца на буца, Тя

ще се залута за атом Любов оцеляла

клетка от Бога – Той може без тези „неща” 

(дал ги курбан, за онази тълпа озверяла…)

 

Бог може без теб… и без мен,

ала аз без тях, и без Него – не мога!

 

Ренета Първанова

© Ренета Първанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??