Ти, Страх мой от Тишина
Ти, Страх мой от Тишината
(без Сърце и Душа)
Не ме пали –
без туй танцувам по ръба на барута…
Чуй, чуй как пука и трещи –
Сърце, Душа – днес гинат на редута..
От вишката гледам – отде ще изпищи,
но ти, ти ще я сетиш, нали? – по войнишката!
Ако падне Тишината – ми я напиши
(от Тихото се оглушава – миг преди
да тресне) а сетне Слепотата бяла –
в спечен коловоз към телата им скрибуца…
и прилеп също – след ехото ѝ полетяла,
в барутна мъгла, от буца на буца, Тя
ще се залута – за атом Любов оцеляла –
клетка от Бога – Той може без тези „неща”
(дал ги курбан, за онази тълпа озверяла…)
Бог може без теб… и без мен,
ала аз без тях, и без Него – не мога!
Ренета Първанова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
