Ти тръгна си, изчезна отлетя,
сърцето ми разби се на частици.
Животът свърши, душата опустя,
отлита ято птици.
Дните ми минават бавно,
сънувам само твоя лик.
Спомените се преплитат плавно,
напира в мен пронизващ вик!
© Наталия Стефанова Всички права запазени