17.11.2017 г., 13:32

Ти тръгваш!

639 1 0

Ти тръгваш си от мене славно, 
макар изгарящи в обща жар! 
И казваш ми, че няма връщане обратно 
- към бъдещето ясно гледаш с плам!


И самота те чака, кълни в тревога, 
но ти готов си вече да приемеш влога! 
Не искаш да съм с теб, дори сега! 
Отричаш се и може би си прав... 


В ината си обърнахме си гръб 
и никой не усети мрачина и студ, 
който неусетно се подсили 
под напора на думите хапливи: 

 

- Аз няма да те моля! Тръгвам си! 
Не ме упреквай! Нося си кръста! 

И с рамене превити и мъртвешки, 
прокле в лудост нашите срещи! 

 

Поглеждаш ме, очите ти са мътни. 
Погребваш ме, оставяйки ме в смут. 
Объркана в тази немощ сложна, 
откъсвам поглед от силуета груб. 

 

По пътя тръгваш - вече е решено, 
надеждите оставяш ми за спомен! 
И пламъкът догарящ в този огън
ще тлее още дълго в плач гробовен... 

 

Автор: Албена Латинова 
07.03.2014 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Латинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...