Ти тръгваш си от мене славно,
макар изгарящи в обща жар!
И казваш ми, че няма връщане обратно
- към бъдещето ясно гледаш с плам!
И самота те чака, кълни в тревога,
но ти готов си вече да приемеш влога!
Не искаш да съм с теб, дори сега!
Отричаш се и може би си прав...
В ината си обърнахме си гръб
и никой не усети мрачина и студ,
който неусетно се подсили
под напора на думите хапливи: ...