Ти знаеш, че мечтая за море,
за изгреви, за залези...Умея
безгрижна да съм- рошаво дете,
което ще стои само на кея...
Ще споделя със някоя вълна,
как без морето тихо тлея,
ще плача, ще се смея и дори,
ще изтанцувам летен танц със нея...
Ще й разказвам дълги часове
за мъката, за болките...копнея
да я разсмея с вицове дори...
Когато ми олекне...ще запея...
А после ще мълча...на кея тих
и ще се взирам в синьото безвремие,
ще запечатам спомена
във стих
и ще се върна в твоето измерение...
01.11.2023г.
© Сиси Всички права запазени