MOJSEI (Валери Рибаров)
397 2524
20.03.2007 г., 22:06 ч.

Ти знаеш, че си Афродита 

  Поезия
968 0 22


 

В залеза на тридесетте,

когато чувстваш дъх последен,

наново в теб любов расте -

с вкус божествен, толкоз меден.


Мнозина този залез плаши,

а други стават пък унили,

но аз подготвям пълни чаши –

за хората, от тях отпили.


Страстта, когато тук навлезе –

с любов, цъфтяща в плътта,

страхът от нея ще залезе:

няма да допускаме сластта!


Сърцата нежно се събличат,

душите пълно се отдават,

телата буйно се привличат

и чудо някакво създават.


В миговете еротични,

духът, когато се омае,

разбираш, че прагматични

слова сърцето вече знае.


Виждаш в новото начало

смисъла на думата “съпруг” –

прави с нея огледало

чрез създадения вече плуг.


Няма тука прегрешения –

чувстваш, че си пълноценна, цяла,

не допускаш изкушения,

за щастието си узряла.


И даже някой да опита

над мъдростта ти да умува,

ти знаеш, че си Афродита,

която с любов целува.


И пазиш зорко тази връзка

в нежността на общия потир

и ставаш даже много дръзка -

в живота правиш елексир.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хм...Поводът....Поводът...е рождения ден на Росица, която не пусна и Лъки да дойде да се разпише под този текст...Жени!? Но след като го казах, нека да поздравя Росица!

    Честит Рожден Ден, Роси! Да си жива и здрава и да постигаш нови върхове в поетичното майсторство!
  • След толкова коментари, ще кажеш ли повода за написването на този текст?

    Поздрав!
  • Има Мери, прегрешения,
    щом допускаш изкушения
    и дори да не разбираш,
    опитваш да естетизираш.

    Тук посочвам аз един проблем -
    за поезията е голем:
    на равнище инстинктивно
    стихоплетствота е наивно!
  • А! И прегрешения ти се римуват!
    Е, при цялост, пълноценност зряла -
    не си заплашен никак със раздяла,
    узрели плодове ти се любуват!
  • В диалога солидарен,
    на теб оставам благодарен,
    но утре пак ще щурмуваме
    като сладко си римуваме!
  • Ах, виждам още "възли",
    ама хайде като посънувам,
    щото и насън римувам!
    Утре на свежа глава!
  • Твойта логика ме впечатлява
    и съмнение не остава,
    затова че настоява
    да бдим над сърдечната жарава!
  • Няма такъв залез да плаши,
    ако ще и на края на стоте!
    Годинките не са апаши,
    след всяка сърцето расте!
    И по-силна душата застава,
    така се поддържа жарава!
  • Да, отхвърлил тежкия хомот,
    ти забиваш плуг в браздата
    и откриваш път в нов живот,
    щом чрез пръстен си избрал жената!
  • Там където двама в общий впряг
    преорават страстно житието,
    заедно - „хомотът” е благат
    и докоснат свято от небето!

    Поздрав!
  • Усмивка за Сияна!
  • Мери,
    Задаваш страхотен въпрос - направо ме свали! Предлагам ти следния логически възел:

    "Виждаш в новото начало
    смисъла на думата “съпруг” –
    прави с нея огледало
    чрез създадения вече плуг."
  • Добре!Вече се изяснихме!
    Лека вечер
  • Разбрах те добре, Сияна и ти казах нещо важно, а тук ще го развия малко - аз пиша процесуално, описвам даден процес - това за мен е важно, за да втъка в него определена логика. Съгласен съм с това, което казваш.
  • Недей, поне малко остави! Наистина има върху какво да мисля, защото в междуредията е също интересен! От кой план да почна разбора?
  • Като казах "всичко",имах предвид всичко в текста,който си написал!
    Не съм говорила за другите ти произведения,но и нямам лоша оценка
    за тях!Вярно е,че има поети,които по този начин постигат може би "съвършенството"!Просто споменях,че някои неща могат и без "твърда" рима.
    Поздрави за стиха!И сега ще го оценя!/6/
  • Мери,
    Щом съм ти взел акъла, не остава друго освен да продължа с взимането?!
  • Да намериш изход, запазвайки позицията си, наистина е решение на сложен проблем, Цветане!
  • Ха, сега де!? Ти имаш констативна част на коментара си Сияна, който се превръща в отговор на въпроса, който ми задаваш. Имам и не малко текстове които не са римувани, а чрез този тип римуване се постига не само обрисуване на процеси, но и тяхната специфична мелодика. Познавам поети, които постигат вътрешната ритмичност и без такова римуване и се получава, в някои случаи, даже по-добре.
  • Ей, Мойсей, ти акъла ми взе!
    Тъй се пише за края на тридесетте!
  • Намерил си с творбата си изход от сложна ситуация, което ме впечатлява.
  • Харесва ми как пишеш!
    Някак си ясно изразяваш основата на самия стих,
    но защо правиш винаги всичко в рими!
    Понякога би се получило и без тях!
Предложения
: ??:??