Ти знаеш, че си Афродита
В залеза на тридесетте,
когато чувстваш дъх последен,
наново в теб любов расте -
с вкус божествен, толкоз меден.
Мнозина този залез плаши,
а други стават пък унили,
но аз подготвям пълни чаши –
за хората, от тях отпили.
Страстта, когато тук навлезе –
с любов, цъфтяща в плътта,
страхът от нея ще залезе:
няма да допускаме сластта!
Сърцата нежно се събличат,
душите пълно се отдават,
телата буйно се привличат
и чудо някакво създават.
В миговете еротични,
духът, когато се омае,
разбираш, че прагматични
слова сърцето вече знае.
Виждаш в новото начало
смисъла на думата “съпруг” –
прави с нея огледало
чрез създадения вече плуг.
Няма тука прегрешения –
чувстваш, че си пълноценна, цяла,
не допускаш изкушения,
за щастието си узряла.
И даже някой да опита
над мъдростта ти да умува,
ти знаеш, че си Афродита,
която с любов целува.
И пазиш зорко тази връзка
в нежността на общия потир
и ставаш даже много дръзка -
в живота правиш елексир.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Рибаров Всички права запазени
