Ти знаеш ли, силна жена как се обича?
Ти знаеш ли колко обич в гърдите си носи?
Колко грижи всеки ден преоблича,
колко пъти мълчи... пред нелепи въпроси?
Ти знаеш ли, силна жена как се обича?
Как неизплакани парят сълзите,
болките как по раменете се стичат,
как мътнеят тогава очите.
Ти знаеш ли, силна жена как се обича?
Ти знеш ли какво и е нужно...
почти нищо... само обич, в която се врича,
всичко друго за нея е чуждо.
Само топла ръка, в която да стопли
премръзнали пръсти, до кръв изподрани.
Честни очи и в тях да потъне...
след сладка умора в тях да остане.
Тя не умее да иска, а само раздава.
Тя не умее да проси, а просто си тръгва.
Тя не умее да мрази, а само прощава.
Само така...
напред по своя път продължава.
19.06.2021г.
© Теодора Атанасова Всички права запазени