5.11.2006 г., 17:58 ч.

Тичам.. 

  Поезия
631 0 2

Тичам..

а от стъпките ми няма следа,

само рани след себи си виждам

обръщам се -

пак съм сама

Тази болка ме изгаря отвътре

и по тялото бавно пълзи,

а нощта не иска да тръгва

и блести с многобройни звезди.

Сякаш будна съм

а очите ми, пак натежели,

ме връщат в онзи странен сън,

в който стрелките са спрели,

а живота ме чака отвън

и се лутам във тази мъгла:

падам...

ставам... и тичам...

явно този път за мен е дошла

само помня -

обичах..

...обичам...

 

© Зл Павлова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??