Тичам..
а от стъпките ми няма следа,
само рани след себи си виждам
обръщам се -
пак съм сама
Тази болка ме изгаря отвътре
и по тялото бавно пълзи,
а нощта не иска да тръгва
и блести с многобройни звезди.
Сякаш будна съм
а очите ми, пак натежели,
ме връщат в онзи странен сън,
в който стрелките са спрели,
а живота ме чака отвън
и се лутам във тази мъгла:
падам...
ставам... и тичам...
явно този път за мен е дошла
само помня -
обичах..
...обичам...
© Зл Павлова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
