Тичам..
Тичам..
а от стъпките ми няма следа,
само рани след себи си виждам
обръщам се -
пак съм сама
Тази болка ме изгаря отвътре
и по тялото бавно пълзи,
а нощта не иска да тръгва
и блести с многобройни звезди.
Сякаш будна съм
а очите ми, пак натежели,
ме връщат в онзи странен сън,
в който стрелките са спрели,
а живота ме чака отвън
и се лутам във тази мъгла:
падам...
ставам... и тичам...
явно този път за мен е дошла
само помня -
обичах..
...обичам...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Зл Павлова Все права защищены
