angel_and_devil{F} (Бени)
20 269
20.01.2007 г., 0:29 ч.

тичам 

  Поезия
1087 0 5
Тичам сама под дъжда,
а той все по-силно вали.
Студените капки се сливат
със горещите ми сълзи.
Браво ти успя. Отново ме разплака.
Отново съм сама...
Тичам, искам да те догоня.
Бягам като луда в дъжда.
От косача не ще бягам така.
Плача, като малко дете...
нима ти си любовта?

Изведнъж адския студ се махна,
лъхна ме някаква топлина.
Дъждът спря и зад мрачните облаци
появи се светлина.
Разбрах всичко, нещо в мислите ми проблесна.
Задъхана спирам
и се чудя защо плача и тичам така?

Нима си струва да тичам след тебе...
какво правя тук мокра до кости в студа?

Мрачното време си замина,
идва друго сега. Ново...
Нов живот ще живея отсега.
Какво като няма да си в него,
с теб не свършва се света.
Нима си струва да се обвинявам,
за грешките твои...
за изневерите ти да мълча.
Не си струва за един човек да плача така.
За една любов пропиляна да тичам в студа.
Този път не ще те догоня,
а ще тръгна в другата посока,
може би там ме чака обичта
на някой, който като мен е лъган.
От сега ти ще тичаш, но няма да намериш никой...
ще ти бъде тъпо, но не, защото няма да ме има,
а защото няма да има кой да нараниш.

© Бени Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??