Тичаш любов...
Тичаш, все едно че бягаш и си непостоянна,
но не е така, няма нещо по - пребъдно от тебе...
И го правиш, само за да не те види никой,
само за да те почувства всеки, миг след миг, любов...
Ти си чиста, вечно растяща, безкрайна,
малкото поточе, вливащо се в голямото море...,
А всяка капка огън и вода са твоите преживявания
отвън навътре, красиви, невинни, луди...
Началото на края, посоката, пътят, смисъла
на моя, на този, на целия, на останалия свят...
толкова просто объркан и толкова неразбран...
заради изразяващо се свободно усещане...
Тичаш любов - да отидеш другаде, а всъщност оставаш...
© Лили Вълчева Всички права запазени