Тиха чест
В погледа й сякаш се оглеждаха звездите,
в усмивката прозираше слънчевий лъч,
смирено и плахо поглеждаше тя в очите,
но до душата й не стигаше хорската жлъч.
Тиха, грациозна и бърза като кошута,
приличаща на красиво, неземно видение
на цветята се радваше и сбираше в скута,
правейки от тях поредното свое творение.
В булчински букет с нежност ги сплете,
че на друг ще отдаде тя тихата си чест
и във вярна обич на любимия закле се,
защото негова ще бъде тя от днес!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Стоянова Всички права запазени
