tiha_chest (Марина Стоянова)
94 1140
7.11.2007 г., 11:15 ч.

Тиха чест 

  Поезия
945 0 12

В погледа й сякаш се оглеждаха звездите,

в усмивката прозираше слънчевий лъч,

смирено и плахо поглеждаше тя в очите,

но до душата й не стигаше хорската жлъч.


 

Тиха, грациозна и бърза като кошута,

приличаща на красиво, неземно видение

на цветята се радваше и сбираше в скута,

правейки от тях поредното свое творение.


 

В булчински букет с нежност ги сплете,

че на друг ще отдаде тя тихата си чест

и във вярна обич на любимия закле се,

защото негова ще бъде тя от днес!

© Марина Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??