Тиха чест
В погледа й сякаш се оглеждаха звездите,
в усмивката прозираше слънчевий лъч,
смирено и плахо поглеждаше тя в очите,
но до душата й не стигаше хорската жлъч.
Тиха, грациозна и бърза като кошута,
приличаща на красиво, неземно видение
на цветята се радваше и сбираше в скута,
правейки от тях поредното свое творение.
В булчински букет с нежност ги сплете,
че на друг ще отдаде тя тихата си чест
и във вярна обич на любимия закле се,
защото негова ще бъде тя от днес!
© Марина Стоянова All rights reserved.
