tiha_chest (Марина Стоянова)
94 1140
7 нояб. 2007 г., 11:15

Тиха чест 

  Поэзия
923 0 12

В погледа й сякаш се оглеждаха звездите,

в усмивката прозираше слънчевий лъч,

смирено и плахо поглеждаше тя в очите,

но до душата й не стигаше хорската жлъч.


 

Тиха, грациозна и бърза като кошута,

приличаща на красиво, неземно видение

на цветята се радваше и сбираше в скута,

правейки от тях поредното свое творение.


 

В булчински букет с нежност ги сплете,

че на друг ще отдаде тя тихата си чест

и във вярна обич на любимия закле се,

защото негова ще бъде тя от днес!

© Марина Стоянова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??