Тиха песен за сбогом
ТИХА ПЕСЕН ЗА СБОГОМ
Тънее ли на изток мракът?
Потъват в приливите сини
очите – със които плаках,
и дланите – с които милвах.
Не слизай никога по залез
да гледаш слънцето за сбогом.
Ще те рисувам с показалец –
в дъха си, замъглил стъклото.
Сънувам те, ала не вярвам,
че би могло да се повтори.
Да не нахлуе тишината –
прозореца докрай затворих.
Щом стане сянката ми къса,
ще ме превземе светлината.
Разбирам, че е твърде късно
да върнем времето обратно!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
