14.10.2008 г., 18:48 ч.
Тиха Самота...
Тиха Самота
****
Объркана скитам,
ден и нощ се питам,
аз ли съм виновна,
че моята любов огромна
остана така неразбрана,
а в мен сега цъфти дълбока рана.
Болеше ме, но търпях и чаках,
а ти чу ли ме как аз плаках?
Ти видя ли моите сълзи,
ах... да знаеш само, как боли!
Тръгна си... така, изведнъж,
и навън закапа дъжд.
И небето плаче с мен,
аз и то... хм... какъв тандем.
Само небето ме разбра
и сподели с мен таз тъга.
Нима не разбирам,
че трябва аз да те презирам,
затуй, че остави ме сама
и сега всичко в мен е тиха самота...
*****
****
Объркана скитам,
ден и нощ се питам,
аз ли съм виновна,
че моята любов огромна
остана така неразбрана,
а в мен сега цъфти дълбока рана.
Болеше ме, но търпях и чаках,
а ти чу ли ме как аз плаках?
Ти видя ли моите сълзи,
ах... да знаеш само, как боли!
Тръгна си... така, изведнъж,
и навън закапа дъжд.
И небето плаче с мен,
аз и то... хм... какъв тандем.
Само небето ме разбра
и сподели с мен таз тъга.
Нима не разбирам,
че трябва аз да те презирам,
затуй, че остави ме сама
и сега всичко в мен е тиха самота...
*****
© Натали Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
стихчето ми хареса
! Поздравявам те за добре дошла и продължавай да пишеш
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Не проклинай ти самотата !
Ще мине време ти трябва да разбереш ,че дори и след тъжна есен идва и красива зима !
Поздравление за стихчето ! И по ведро ! 6+