Тиха Самота...
****
Объркана скитам,
ден и нощ се питам,
аз ли съм виновна,
че моята любов огромна
остана така неразбрана,
а в мен сега цъфти дълбока рана.
Болеше ме, но търпях и чаках,
а ти чу ли ме как аз плаках?
Ти видя ли моите сълзи,
ах... да знаеш само, как боли!
Тръгна си... така, изведнъж,
и навън закапа дъжд.
И небето плаче с мен,
аз и то... хм... какъв тандем.
Само небето ме разбра
и сподели с мен таз тъга.
Нима не разбирам,
че трябва аз да те презирам,
затуй, че остави ме сама
и сега всичко в мен е тиха самота...
*****
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Натали Всички права запазени
! Поздравявам те за добре дошла и продължавай да пишеш