14 oct 2008, 18:48

Тиха Самота... 

  Poesía » De amor
1181 0 2
Тиха Самота
****

Объркана скитам,
ден и нощ се питам,
аз ли съм виновна,
че моята любов огромна
остана така неразбрана,
а в мен сега цъфти дълбока рана.
Болеше ме, но търпях и чаках,
а ти чу ли ме как аз плаках?
Ти видя ли моите сълзи,
ах... да знаеш само, как боли!
Тръгна си... така, изведнъж,
и навън закапа дъжд.
И небето плаче с мен,
аз и то... хм... какъв тандем.
Само небето ме разбра
и сподели с мен таз тъга.
Нима не разбирам,
че трябва аз да те презирам,
затуй, че остави ме сама
и сега всичко в мен е тиха самота...
*****

© Натали Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Не мрази чувството любов !
    Не проклинай ти самотата !
    Ще мине време ти трябва да разбереш ,че дори и след тъжна есен идва и красива зима !
    Поздравление за стихчето ! И по ведро ! 6+
  • стихчето ми хареса ! Поздравявам те за добре дошла и продължавай да пишеш
Propuestas
: ??:??