Тиха ярост
И ти се щеше да е времето,
когато
на кладите горяха луди вещици,
за да ме качиш там
с ръцете си проклети,
и с тях треперещите
да запалиш трЕските.
И ти се щеше
да ме сложиш на въжето,
да ритнеш стола
и да ме издишаш,
с последен вопъл
да си ида цялата,
и отмъстен
да можеш да заспиваш.
И ти се щеше
да е оня съд,
пред който всяка грешка е голяма,
пред който всичко се заплаща с кръв,
където за жените
прошка няма.
И ти се щеше
да ме разпнеш в Петъка
на блудниците,
неубити с камъни,
и ти се искаше палачът ми,
несретникът -
да не уцели,
за да дойде бързо краят ми.
когато
на кладите горяха луди вещици,
за да ме качиш там
с ръцете си проклети,
и с тях треперещите
да запалиш трЕските.
И ти се щеше
да ме сложиш на въжето,
да ритнеш стола
и да ме издишаш,
с последен вопъл
да си ида цялата,
и отмъстен
да можеш да заспиваш.
И ти се щеше
да е оня съд,
пред който всяка грешка е голяма,
пред който всичко се заплаща с кръв,
където за жените
прошка няма.
И ти се щеше
да ме разпнеш в Петъка
на блудниците,
неубити с камъни,
и ти се искаше палачът ми,
несретникът -
да не уцели,
за да дойде бързо краят ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лулу Всички права запазени
