И ти се щеше да е времето,
когато
на кладите горяха луди вещици,
за да ме качиш там
с ръцете си проклети,
и с тях треперещите
да запалиш трЕските.
И ти се щеше
да ме сложиш на въжето,
да ритнеш стола
и да ме издишаш,
с последен вопъл ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up