Тихи есенни утрини
Тихи утрини, бели и чисти,
като сребърни капки роса.
Есента е красива и млада,
кърши златна, узряла снага.
Вече птички не пеят по клоните,
ала слънцето сипе със звън,
като ласка презрели лъчите,
пеят своята медена песен.
И полепват по скулите, смеят се,
сякаш са палави малки деца.
После кръшно във танц се люлеят
и блестят като цветна дъга.
Тихи утрини, много красиви
пият жадно последна роса.
От утре ще бъдат застлани
с покривка от бяла слана.
като сребърни капки роса.
Есента е красива и млада,
кърши златна, узряла снага.
Вече птички не пеят по клоните,
ала слънцето сипе със звън,
като ласка презрели лъчите,
пеят своята медена песен.
И полепват по скулите, смеят се,
сякаш са палави малки деца.
После кръшно във танц се люлеят
и блестят като цветна дъга.
Тихи утрини, много красиви
пият жадно последна роса.
От утре ще бъдат застлани
с покривка от бяла слана.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
