Тихи есенни утрини
като сребърни капки роса.
Есента е красива и млада,
кърши златна, узряла снага.
Вече птички не пеят по клоните,
ала слънцето сипе със звън,
като ласка презрели лъчите,
пеят своята медена песен.
И полепват по скулите, смеят се,
сякаш са палави малки деца.
После кръшно във танц се люлеят
и блестят като цветна дъга.
Тихи утрини, много красиви
пият жадно последна роса.
От утре ще бъдат застлани
с покривка от бяла слана.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
