Oct 18, 2006, 10:19 AM

Тихи есенни утрини

  Poetry
1.1K 0 15
Тихи утрини, бели и чисти,
като сребърни капки роса.
Есента е красива и млада,
кърши златна, узряла снага.
Вече птички не пеят по клоните,
ала слънцето сипе със звън,
като ласка презрели лъчите,
пеят своята медена песен. 
И полепват по скулите, смеят се,
сякаш са палави малки деца.
После кръшно във танц се люлеят
и блестят като цветна дъга.
Тихи утрини, много красиви
пият жадно последна роса.
От утре  ще бъдат застлани 
с  покривка от бяла слана.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...