Тиха вода съм, бистро-прозрачна.
Неволно се двата ми бряга разкрачват
път да направят на твоята страст.
Леко полюшва се мойта повърхност
в леки вълни, потъват ти пръстите
и шепот водата разплисква сега.
Тиха вода съм, кротка и ясна.
Над тебе разляла се, може би бясно,
очаквам в дълбокото твоята страст.
Потапяш се бързо, даже стремглаво,
качва се темпото и само остава
да влееш в водата
от теб мъничка част.
© Катя Всички права запазени