Тихо плачеш с вятъра
Ловиш снежинките с косите си
и аромат на пухкав сняг,
а тишината в теб гнездо е свила,
гнездо от горест и от грях.
Застинаха сълзите неуверено,
въздишка нарани нощта.
И тъжна струна непремерено
докосна нечия съдба...
Не бързай да застигаш вятъра,
раздиплил бързо твоите криле,
защото със сърце повярвала
ти в стъпките му се кълнеш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
