4.04.2015 г., 20:19 ч.

Тихо плачеш с вятъра 

  Поезия » Любовна
828 0 6


Ловиш снежинките с косите си 
и аромат на пухкав сняг,
а тишината в теб гнездо е свила, 
гнездо от горест и от грях.


Застинаха сълзите неуверено,

въздишка нарани нощта.

И тъжна струна непремерено

докосна нечия съдба...


Не бързай да застигаш вятъра,
раздиплил бързо твоите криле,
защото със сърце повярвала
ти в стъпките му се кълнеш!
 

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??